През пролетта на 680 г. Константин ІV събрал голяма армия и заповядал всички отряди да преминат в Тракия. Ударът по суша бил съчетан с действията на византийския флот, който пренесъл императорската конница при Онгъла. Резултатът от сражението с прабългарите на Аспарух е известен – византийската армия претърпяла пълно поражение. Преследвайки отстъпващия противник, прабългарите преминали Дунав, установили се в територията на днешна Добруджа и влезли в договорни отношения с живеещите в Мизия славянски племена. На базата на съюза между двата народа била изградена и българската държава. Това се случило през лятото на 680 г.

През пролетта на 681 г. прабългарите, вече в съюз със славяните, подновили нападенията си срещу византийските градове и крепости. Император Константин ІV сключил мир с новата държава поради невъзможност да се справи с нея. С този акт Византия признала едно незапомнено поражение и легитимирала новата държава.

До смъртта на император Константин ІV (685 г.) Аспарух спазвал мирния договор с Византия. Мирните отношения продължили до 689 г., когато император Юстиниан ІІ преминал с отредите си в Тракия. Целта на похода била да се подчинят независимите славянски племена около Солун. Но когато победоносната византийска армия се завръщала в Константинопол, Аспарух причакал ромеите някъде в източната част на Беломорието и им нанесъл тежко поражение.

Последното събитие, свързано с името на Аспарух, е походът му срещу хазарите, където намира смъртта си. Това се отнася към 700 г.

Името на хан Аспарух се свързва с построяването на град Плиска – първата българска столица. Друго забележително дело на Аспарух било построяването на “великия презид”, т.е. ров от Дунав до морето. Това е прочутия земен вал, който пресича цяла Северна Добруджа от град Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море. На места запазената част на вала е широка в основата си 15 м, а на височина достига 3,5 м. Валът е трябвало да спира прииждащите хазарски племена.