Още като дете, Кубрат бил изпратен в Константинопол. Целта била да се запази последната клонка на владетелският род Дуло, който се смятал за най-знаменития сред прабългарите. Кубрат израснал в императорския дворец, а между него и император Ираклий се завързала дружба. Кубрат се покръстил и станал християнин. Така той спечелил сигурен и могъщ съюзник, а император Ираклий свързал с Кубрат надеждите си за разширяване на влиянието си в при черноморските степи.

Скоро след завръщането си през 632 г. Кубрат успял да отхвърли владичеството на тюрките и да създаде независима държава, която византийците наричат “Старата Велика България”. Границите на тази държава са: на изток до изворите на река Кубан, на север степите при р. Донецк, а на запад – някъде по поречието на р.Днепър. Приятелските връзки между Византия и новата държава - Велика България, били затвърдени с договор за мир и сътрудничество. Ираклий почел Кубрат с титлата патриций – висока чест, с която ромеите удостоявали малко от варварските владетели.

След смъртта на Кубрат се смята, че под натиска на хазарите Велика България престава да съществува. Най-големият му син Баян става техен васал. Вторият Котраг създава край Волга т.нар. Волжка България, която просъществува с прекъсвания до средата на 16 век когато е завладяна от Русия. Третият син Аспарух създава от двете страни на р.Дунав т.нар. Дунавска България, която просъществува и до днес.