През есента на 814 г. станало решително сражение между войските на хан Омуртаг и на император Лъв V в околностите на крепостта Бурдизо (дн.Баба Ески). В тази битка победили ромеите, а хан Омуртаг, който взел лично участие в сражението, се спасил благодарение на бързия си кон. Това принудило хан Омуртаг да започне мирни преговори. В началото на 815 г. в Константинопол пристигнали български пратеници и се състояла тържествена церемония около подписването на 30 годишния мирен договор. Част от клаузите му, са записани в Сюлейманкьойския надпис. На първо място била определена границата между двете държави. С този договор хан Омуртаг узаконявал присъединяването на голяма част от Тракия към българската държава. Мирният договор бил възобновен при поредната смяна на василевса през 820 г. Новият император Михайл ІІ Балба (820-829 г.) и хан Омуртаг се договорили да си помагат в случай на опасност.

След като гарантирал съюза си с Византия, хан Омуртаг насочил усилията си на север срещу хазарите. През 824 г. той предприел поход срещу тях и установил окончателно североизточната българска граница до р.Днепър.

По северозападната граница славянските племена тимочани, абодрити и браничевци, се откъснали от съюза си с българската държава и потърсили помощта на франкския император Людовик Благочестиви. Те искали да си запазят племенното самоуправление. През 827 г. хан Омуртаг предприел военни действия и помощта на българския флот, който се появил по бреговете на р.Драва и с огън и меч, възстановил българската власт по тези места. През 829 г. хан Омуртаг предприел нов поход, славянските князе били прогонени и на тяхно място били назначени български управители.

Въпреки всички превратности българската държава се само оцеляла в борбата срещу могъщата Византийска империя, но и постепенно завладявала нови територии. Не случайно хан Омуртаг разпоредил към надписите около Мадарския конник да се прибави още един с който се възвеличавали делата му, достойни за прослава. С името на хан Омуртаг се свързва възстановяването на опожарената Плиска – от укрепен лагер, тя била превърната в истински средновековен град, заобиколен от яки каменни стени. От намерените археологически разкопки и надписи е ясно, че хан Омуртаг е разполагал с извисен художествен вкус и големи материални възможности. При неговото управление българската държава заемала огромна територия – от р.Тиса до Черно море и от Днепър до Родопите.