През 836 г. се навършвали 20 години от мирния договор между България и Византия. Възползвайки се от смяната на владетеля, император Теофил (829-842 г.) предприел поход срещу България и опустошил пограничните земи. Тогава българската войска, начело с хан Маламир и кавхан Исбул навлязла във византийска територия и опустошила околностите на Одрин и Бурдизо(дн. Баба Ески). След това хан Маламир се насочил към Пловдив. Градът отворил вратите си пред българските войски и бил включен в границите на българската държава.

Във вътрешната си политика хан Маламир се придържал към заветите на своя баща. По негово време се е извършило и водоснабдяването на Плиска. Маламир бил противник на християнството. За него Христос бил чужд бог, богът на вечните им неприятели. Затова по негова заповед бил посечен с меч по-големия му брат Енравота, който бил привърженик на Христос. Три години след жестоката смърт на брат си, Маламир умрял не от естествена смърт.