Цар Борис ІІ - кратка справка |
|
|
|
| |
| Борис ІІ е първородният син на цар Петър от брака му с внучката на византийския император Роман Лакапин. През 968 г. впечатлен от успехите на киевския княз Светослав император Никифор Фока предложил на цар Петър съюза си срещу русите. Споразумението предвиждало Борис да замине заложник в Константинопол. Веднага след смъртта на цар Петър (970 г.), ромеите му позволили да се върне в България. За български цар Борис ІІ бил коронясан през пролетта на 970 г. Скоро след това столицата Велики Преслав попаднала под ударите на киевския княз Светослав. Между него и българския владетел било сключено споразумение, според което се предвиждали съвместни действия срещу Византия. През лятото на 970 г. 30 000 руско-българска преминала Стара планина и започнала да опустошава Източна Тракия. През пролетта на 971 г. новият византийски император Йоан Цимисхи с войските си обсадил Велики Преслав и го превзел с щурм. В опожарения Преслав бил пленен цар Борис ІІ заедно със семейството му. Скоро след това Йоан Цимисхи обявил завладените български земи за византийски владения.
Цар Борис ІІ заедно със семейството му бил отведен в Константинопол. На площада в Константинопол, императора заповядал на царя да свали знаците си на царската власт – златната корона и червените ботуши. След това Йоан Цимисхи влязъл в църквата “Св.София”, където положил короната на българите, т.е. благодарил на бога за голямата победа. Така вечната мечта на ромеите била осъществена – българската държава била ликвидирана и границите на империята била до бреговете на Дунава.
Борис ІІ успял да избяга от тъмницата през 977 г. и заедно с брат си Роман препуснали към границата. Борис ІІ бил облечен с ромейски дрехи и подведени от облеклото българите го убили. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
