Междувременно въстанали и българите от Драчка област – те провъзгласили за цар Тихомир “един войник от своите, изпитан по храброст и разум”. Така се образували два въстанически лагера, единият от които признавал Делян, а другият – Тихомир. Когато двете войски се съединили, Петър Делян произнесъл реч, в която изтъкнал лошите страни на двувластието. В крайна сметка Тихомир бил убит. След това Петър Делян се отправил с войските си към Солун, където бил император Михаил ІV. Подгонил императора, след което последвали и други победи и това предизвикало сериозно безпокойство във византийската столица.

В същото време се появил още един кандидат за престола, Алусиан, вторият син на Иван Владислав, който живеел в Армения, преоблечен като наемен войник, се прехвърлил в България през септември 1040 г. Петър Делян посрещнал радушно своя братовчед, дал му 40 000- на армия, с която да щурмува Солун. Но тук Алусиан претърпял поражение, което влошило отношенията между Петър Делян и Алусиан. Алусиан сключил заговор срещу Петър Делян. Поканил го на обяд и когато Делян се напил, по нареждане на Алесиан му били извадени очите и отрязан носа.

Отначало Алусиан повел войските си срещу императора, но скоро изоставил своята войска и минал на страната на императора.

Между временно император Михаил ІV подготвял голям поход за ликвидиране на въстанието. В императорската армия бил и норвежкият принц Харолд Хардрад, заедно с 500 свои сънародници. Решителното сражение с войските на слепия Петър Делян станало при Остров. Българите били окончателно сразени, а Петър Делян бил заловен и отведен в Константинопол.