Въстанието, което Ивайло оглавил придобило характера на истинска селска война. Селската война в България започнала през лятото на 1277 г. Ивайло притежавал изключителни качества, с които увличал хората не само с думи , но и с печеленето на победа след победа. За кратко време Ивайло очистил напълно страната от татарските разбойници (есента на 1277 г.). Народът навсякъде посрещал възторжено, а областите минавали под негова власт една след друга. Цар Константин събрал остатъка от приближените си и тръгнал срещу Ивайло. В сражението цар Константин бил убит от Ивайло, приближените му също били избити, а останалата част от армията на царя преминала към войската на Ивайло. Всички укрепени градове минали под негова власт, освен Търново.

Михаил VІІІ Палеолог намерил сина на Мицо, Иван и изпратил пратеници до царица Мария в Търново, които да я убедят да отстъпи престола доброволно на така наречения Иван Асен ІІІ. Но неочаквано за всички Мария предложила на Ивайло ръката си и короната, при условие, че Ивайло ще гарантира наследствените права на сина и Михаил.

Византийските войски непрекъснато нападали българските земи, по нареждане на Михаил VІІІ Палеолог, който искал да наложи Иван Асен ІІІ на българския престол. Но Ивайло успял да победи.

Стабилизирайки положението на юг, Ивайло се заел с татарите, които непрекъснато нахлували от север. В един момент те взели надмощие и се наложило селският цар да се укрепи в крепостта Дръстър цели три месеца. Търновските боляри отворили вратите на Търново за византийските войски и Иван Асен ІІІ бил обявен за български цар – 1279 г. Но Ивайло успял да разкъса татарската обсада и войските му се появили под стените на Търново. Византийците изпратили 10 000-дна армия в помощ на Иван Асен ІІІ. Ивайло сразил ромеите при село Девня – 17 юли 1279 г. Последвала още една победа над още една византийска войска. Болярството в Търново провъзгласило за цар Георги Тертер, един от най-могъщите феодални владетели в страната, а Иван Асен ІІІ избягал от Търново. Същевременно Ивайло започнал да губи от съмишлениците си – хората били разочаровани от продължителните войни. В края на 1280 г. той се озовал при татарите, с молба за помощ. Но тук бил убит по заповед на Ногай.