В началото на управлението си Смилец се увлякъл във война с Византия, където претърпял поражение от византийския военоначалник Михаил Глава Тарханиот. В отношенията със Сърбия, Смилец проявил по-голяма активност. Скрепил мирната политика, като омъжил дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник. По-късно тя родила бъдещия велик сръбски цар Стефан Душан.

Цар Смилец подчинил политиката си изцяло на плановете на татарския хан Ногай. През 1297-1298 г. са отбелязани най-големите татарски нахлувания в българските земи. Смъртта на цар Смилец през ноември 1298 г. била насилствена, а царуването ме е най-безличното сред владетелите на Търновския престол.